Полза от съставките в минералната вода

Минералната вода успокоява нервите

Минералните води оказват силно влияние на човешкия организъм със своята температура и с разтворените в тях полезни вещества. Ето ползата от най-честите им съставки:

Калий и натрий

Те регулират обмяната на веществата в организма. Изпълняват важна роля за провеждане на нервните импулси.

Хлориди

Подпомагат храносмилането, защото са съставна част на стомашната киселина.

Магнезий

Подобрява координацията на мускулите и нервите, повишава способността за концентрация, прави тялото по-издръжливо.

Желязо

Подпомага образуването на червените кръвни клетки.

Калций

Допринася за здравината на костите и зъбите.

Йодиди

вземат съществено участие в образуването на хормона на щитовидната жлеза.

Сулфати

Стимулират храносмилането, допринасят за отстраняване на вредните вещества при чернодробната обмяна.

Флуориди

Действат срещу кариеса, полезни са за зъбния емайл.

Водородни карбонати

Помагат при смущения в храносмилането и особено срещу киселини в стомаха.

Въгледвуокис

Подобрява вкуса на водата, действа добре върху храносмилането и нервната система.

Ползи и вреди от минералната вода

В зависимост от това какви съставки преобладават в минералната вода тя може да бъде целебна, да не оказва съществен лечебен ефект или дори да е вредна при различни заболявания. Всичко зависи от състоянието на отделния пациент. Така че не се отказвайте от минералните води, но ги употребявайте след компетентната лекарска преценка.

Правила

Най-добре е къпането в минерална вода да става, тогава, когато тя е с температура около 20-22 градуса.
Така става закаляването. Първото основно правило, което трябва да спазвате, е постепенност при къпане с вода – да се започва с по-леки водни процедури и постепенно да се преминава към по силните. Ако човек се изложи направо на силни студови дразнения, без предварителна подготовка, може да предизвика сериозни простудни заболявания. Описани са и смъртни случаи след внезапно потапяне в студена вода. Фаталният инцидент може да настъпи при липса на подготовка от страна на сърцето да приеме внезапния приток на кръв след силно свиване на периферните кръвоносни съдове.

Второто съществено изискване е да се постига системност при водните процедури.
Те не бива да се прекъсват, независимо дали за тях се употребява минерална или морска вода. Практиката показва, че прекъсването или самоволното съкращаване на процедурите води до загуба на постигнатото укрепване на организма. Като цяло се губи закалителният ефект.

На пазара има много типове бутилирана вода. Обикновено типовете вода се категоризират по техния извор и начина на обработка. Принципно водите се обработват с ултравиолетови лампи или озон, с цел дезинфекция. Ползваните методи за дезинфекция се избират по инертността им, а именно по невъзможността да оставят следи (вкус, мирис) в продукта. За разлика от тези процеси на дезинфекция, ползването на хлор оставя мирис във водата.

Някои от типовете води са: вода обогатена на флуор, изворна вода, минерална вода, пречистена вода, естествено газирана вода.

Ако водата излиза на земната повърхност с температура над 20 градуса по Целзий, тя се класифицира като минерална. Изворната вода извира под тези градуси. В минералната вода не се добавят допълнително минерални соли. Пречистената вода се произвежда чрез дейонизация, дестилация, обратна осмоза, намаляване на алкалността, фина филтрация, пречистване с активен въглен и др. Пречистената вода може да се нарече също деминерализирана. Естествено газираната вода съдържа същото количество въглероден диоксид както в извора. Въглеродния диоксид може да бъде премахнат след третиране от производителя. Изворната вода е обикновената трапезна вода – тя не е минерална и не подлежи на никакви подобрителни процеси, освен дезинфекция.

В изворните води, които са обикновено с ниска минерализация, не присъстват вещества с хранително-физиологично действие. Всички типове води – минерални, изворни или трапезни, съдържат различни количества йони. Катионите – натриеви, калиеви, калциеви, магнезиеви, железни и др. са положително заредени; анионите – флуоридни, хлоридни, сулфатни, карбонатни, хидрогенкарбонатни и др. са отрицателно заредени. Йоните съдържащи се във водата определят физиологичното и действие, както и нейния вкус.

Хидрогенкарбонатите в минералните води помагат за нормализиране на стомашната секреция, подобряват перисталтиката на стомашно-чревния тракт и имат прочистващо действие. Сулфатите леко дразнят стомашната лигавица и имат умерено слабително действие. Водите с висока концентрация на хлориди засилват секрецията на стомашен сок, което повишава киселинността в стомаха. Флуоридът се усвоява до опрделена степе и може да помага за здравината на зъбите и костите. Има данни, че магнезиевите йони снижават нивото на холестерола.

Тъй като минералните води не трябва да се пият непрекъснато, те се препоръчват само за профилактика и лечение на определени заболявания след консултация с лекар. Не е правилно да се купуват произволни минерални води и да се пият продължително време – това води до натоварване на хомеостатичния апарат (жлези, бъбреци).

Параметър, който е важен при консумация на минерални води е общата минерализация. Този критерии показва общата концентрация на разтворени соли във водата и се изразява в милиграми на литър (mg/L). Пример: 255 mg/L, 700 mg/L и т.н. Колкото тази величина е по малка, толкова по-често водата може да се ползва за пиене без да повлияе неблагопритно функциите на някои органи. В Европа повечето води са с повишена обща минерализация (над 1000 mg/L) и е сравнително трудно да се избере трапезна вода. В България повечето минерални води са с обща минерализация под 300 mg/L.

Определени йони са от голямо значение за избора на трапезна или минерална вода. Например количеството разтворени натриеви катиони е хубаво да е под 20 mg/L. В повечето води на българския пазар това количество е около 65-75 mg/L. От анионите са интересни йоните на метасилициевата киселина. Те се съдържат, в т.нар. силикатни води и тяхното действие е бактериостатично до бактерицидно в стомашно-чревния тракт.